Преоценката на ДМА (Дълготрайни материални активи)

В предходните части се разгледа методът на оценките в счетоводството. Отбеляза се, че съгласно чл. 33 от Закона за счетоводството дълготрайните материални активи, без земите и горите, се преоценяват в края на всяка година с процент, не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт. В посочения текст на Закона за счетоводството се предвижда преоценката да засяга с еднакви пропорции отчетната стойност и коректива на ДМА. От това следва, че чрез преоценката се получава нов размер отчетна стойност или нова историческа цена. Заедно с това се преоценява и корективът, т.е. размерът на начислената до този момент амортизация на ДМА. Последователно тези два момента могат да се представят чрез следния

Пример:

1. Към 31.12.199 г. е извършена преоценка на ДМА в съответствие с обявения процент от НСИ процент на увеличените цени на производител - 2%. Отчетната стойност на ДМА е 80 000 лв., а начислената до този момент амортизация на ДМА е 20 000 лв. "
2. Преоценъчният резерв за извадената от употреба машина е 300 лв.
3. Салдото по сметка Преоценъчии резерви е 10 000 лв.

Решението на избрания пример предвижда увеличение на историческата цена на ДМА с 1600 лв. (т.е. 80 000 х 2 : 100), при което тази сума ще се отрази в дебита на сметката, която отчита дълготрайния материален актив, и в кредита на пасивната сметка Преоценъчен резерв. Или счетоводната кореспонденция ще изглежда така:
Дт с/ка ДМА                                                                   1600 лв.

с/ка Машини

с/ка Транспортни средства и т.н.

Кт с/ка Преоценьчен резерв                                          1600 лв.
Необходимо е да се напомни, че аналитичното отразяване на тези промени е задължително изискване, защото всеки отделен ДМА има различна отчетна стойност, полезен срок на годност, амортизационна норма, амортизационна квота и амортизационна сума. Преоценката на конкретния актив ще се отрази и на коректива, т.е. на начислената до този момент амортизация. Увеличението на амортизационната сума с 2%, т.е. с 400 лв., ще намери отражение в кредита на пасивната сметка Амортизация на ДМА, аналитичната сметка на съответния актив и в дебита на пасивната сметка Преоценъчен резерв. Това е така, защото увеличеният размер на коректива води до намаляване на преоценъчния резерв, така както се получава намаление на отчетната стойност на ДМА в резултат на начислената амортизация. Счетоводната кореспонденция изглежда така:
Дт с/ка Преоценъчен резерв                                          400 лв.
Кт с/ка Амортизация на ДМА                                     400 лв.
При изваждане от употреба на ДМА, на който е правена преоценка, натрупаният преоценъчен резерв ще се трансформира в кредита на сметка Неразпределена печалба от минали години. Счетоводната кореспонденция ще изглежда така:
Дт с/ка Преоценъчен резерв                                          300 лв.
Кт с/ка Неразпределена печалба от м. год.                300 лв.
Систематичното счетоводно записване в главната книга ще има следния модел:

Всяко следващо намаление на балансовата стойност от преоценки (чл. 33, ал. 4 от Закона за счетоводството) е за сметка на преоценъчния резерв. В случай че намалението е по-голямо от натрупания до момента преоценъчен резерв, намалението се отчита като други разходи.