Обобщаване на счетоводната информация

Още в началото на настоящото изследване се отбеляза, а в следващите негови части се доказа, че счетоводният информационен процес има динамичен характер, протича непрекъснато, както е непрекъснат стопанският процес. Динамиката на счетоводния информационен процес създава представа за промените в счетоводните обекти. Състоянието на обектите към даден момент, резултатите от техните изменения се определят чрез метода на обобщаване на счетоводната информация. Към всеки момент, независимо от неговата продължителност до следващия момент, е възможно да се определи състоянието на счетоводните обекти, крайните резултати от промените в тях, което е потребно за всяко управление на стопанските процеси. Чрез метода на обобщаване на счетоводната информация се реализират възможностите на счетоводната информационна система да бъде информираща. Получава се на практика едно своеобразно обединяване на възможностите на счетоводната информационна система да е информирана и информираща, т.е. да събира, обработва и обобщава информация за състояния, настъпили промени и получени резултати за счетоводните обекти.

Методът на обобщаване на счетоводна информация може да се приложи към всеки момент, дори след всяка стопанска операция. Възприето е в счетоводната теория и практика, че характер на счетоводно обобщаване е налице в месечни, тримесечни, шестмесечни и годишни периоди. Типичен пример на обобщаване на счетоводната информация е годишното счетоводно приключване и съставянето на годишния счетоводен отчет. В глава пета на Закона за счетоводството се посочва, че предприятията съставят годишен счетоводен отчет към 31 декември (чл. 39, ал. 1) и че в него трябва вярно и честно да се представят имущественото и финансовото състояние на предприятието, полученият финансов резултат и промените в паричните потоци (чл. 39, ал. 2). Съгласно чл. 40 от Закона за счетоводството годишният счетоводен отчет включва:

  1. счетоводен баланс;
  2. отчет за приходите и разходите;
  3. отчет за паричния поток;
  4. отчет за собствения капитал;
  5. приложения.

В Закона за счетоводството са отбелязани още сроковете за представяне на счетоводните отчети в Националния статистически институт, както и публикуване на счетоводния баланс и на отчета за приходите и разходите в ежедневник след заверка от дипломиран експерт-счетоводител. Технологията на обобщаване на счетоводната информация в годишните счетоводни отчети предполага различни процедури, които в преобладаващата си част имат задължителен характер или практиката ги е наложила като обективно необходими. Някои от тези процедури протичат в следната последователност:

  1. Разработване на счетоводна политика още в началото на периода. Въпреки отдалечеността във времето счетоводната политика е пряко свързана с обобщаването на счетоводната информация, без нейното правилно формулиране и съдържателно определяне не е възможно да се състави годишен счетоводен отчет, който да отговаря на Закона за счетоводството, за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието.
  2. Разработени план и програма за етапите на годишното приключване, разпределение на задачите за отделните счетоводни работници в тази фаза до съставянето на годишния счетоводен отчет.
  3. Осъществяване на процедури по оценката, преоценката и инвентаризацията на активите и пасивите на предприятието.
  4. Процедури по счетоводното отразяване на резултатите от оценката и инвентаризацията на активите и пасивите и окончателното приключване на счетоводните сметки.
  5. Процедури по счетоводното отразяване на крайните резултати от формирането на крайните салда по счетоводните сметки.
  6. Съставяне на окончателна оборотна ведомост, годишен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал и приложения.
  7. Представяне от ръководството отчет за дейността на предприятието.
  8. Съставяне на консолидиран счетоводен отчет, ако предприятието притежава повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия.
  9. Представяне за заверка на годишния счетоводен отчет пред дипломиран експерт-счетоводител и публикуване на баланса и отчета за приходите и разходите.
  10. Представяне на годишния счетоводен отчет пред статистиката, данъчните органи заедно с данъчна декларация и пред Общото събрание на акционерите.

Провеждането на посочените процедури протича организирано и не е лишено от правота твърдението, че започва от началото на годината и завършва след представянето на годишния счетоводен отчет пред общото събрание на акционерите или съдружниците. Основания за подобни мнения е утвърждаването още в началото на отчетния период и последователно провеждана счетоводна политика, месечните приключвания, заедно със съставянето на оборотни ведомости до подготовката за финализиране на счетоводното приключване за годината. Някои от тези процедури са твърде сложни, изискват последователност и точност в провеждането. Обобщено представените преди това в т. 5 процедури по оформянето на крайните салда за някои от сметките включват например още много уточнявания, корекции и други, които ще се разгледат по-късно в следващата част на учебника.

Необходимо е да се напомни, че общите определения за годишните счетоводни отчети твърде много са повлияни от разработените от Комитета за международни счетоводни стандарти Общи положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети (вж. 26). Освен някои уточнения за разликата между информацията за финансовото състояние, информацията за ефективността и информацията за промените във финансовото състояние се посочват и качествените характеристики на счетоводните отчети. Качеството разбираемост има значение за възприемане на създадената и обобщено представена счетоводна информация, което не изключва изискването за пълнота, дълбочина и точност на оценките. Качеството уместност характеризира съответствието на обобщената счетоводна информация с управленските потребности. Това качество предполага обобщаване, което да отговаря на потребностите на оперативното, вътрешнофирмено управление (при което годишният счетоводен отчет може да се обогати с допълнителна информация за вътрешноуправленска консумация), както и на потребностите на държавното управление. В този смисъл най-точно се откроява връзката на счетоводството на предприятието с националното счетоводство или със системата на националните сметки чрез обобщаването на счетоводната информация в годишни счетоводни отчети за предприятията (вж. 9 и 17).

Качеството надеждност има значение на полезност на информацията, т.е. значение на достоверност, което още означава, че тя (информацията) е лишена от пристрастност и невярно представяне.

Четвъртата качествена характеристика е сравнимост, която определя възможностите за съпоставяне на различни периоди и на показатели за различни предприятия. Съставът на счетоводната политика гарантира точните проявления на това качество.

Обобщаването на счетоводната информация е метод, който представя състоянието на активите и пасивите на предприятието, на неговите финансови измерения към даден момент, които са резултат от последователно прилагани счетоводни процедури, постоянно провеждана счетоводна политика и спазени счетоводни принципи на националното и международното счетоводно законодателство. В този смисъл обобщената в годишните счетоводни отчети информация има не само местно значение (за отделно предприятие), но и за националното счетоводство, в известен смисъл дава отражения на взаимоотношенията между предприятията и икономиките на европейските държави. С такива намерения е и последователно провежданото уеднаквяване на българската счетоводна методология с европейските и международните счетоводни стандарти.