Първите разновидности на отчетност се зараждат още с появата и развитието на обществения живот и на материалното производство. Счетоводството е възникнало като чисто практическа дейност за отчитане на стоково-паричните взаимоотношения между доставчици и клиенти.
С течение на времето, с постепенното усвояване на определени навици и средства за пресмятане и отчитане, хората са стигнали до потребността от съпоставяне на количеството изразходван труд с резултатите, получени от него. Благодарение на тази потребност постепенно се стига и до нуждата от постоянно наблюдаване, количествено отразяване , регистриране и качествено характеризиране на протичащите стопански явления и процеси.
С развитието и процъфтяването на търговията, появата на търговски капитал, печалба, лихви, се е наложило отчитане на взаимоотношенията между продавача и купувача.
През ХV век в Италия, страната с най-развита търговия, възниква финансовото счетоводство, наричано още двойно счетоводство.
За първа книга по счетоводството се приема написаната от италианеца Бенедето Котругли през 1458 г. книга „За търговията и за съвършения търговец”. В този труд има раздел „За търговското счетоводство”, където се излагат принципите на прилагане на двойното записване на стопанските операции по сметките чрез използването на три книги – главна книга, дневник и мемориал.
В България двойното счетоводство съществува от ХVIII век. За първи литературен източник се приема книгата на братята Стоян и Христо Караминкови . „Диплография или как се държат търговските книги”, отпечатана през 1850 г.
Счетоводството започва да се прилага и в другите сфери на икономиката – банките, селското стопанство, промишлеността. Успоредно с развитието на счетоводната практика се развива и теорията на счетоводството.
През ХIХ век счетоводството се развива като нова икономическа наука. Неин основател е Франческо Вилла (1801-1884). Той приема, че „счетоводството представлява комплекса от икономически и административни познания, необходими за воденето на книгите и сметките”. Фр. Вилла успява да обединява в едно неделимо цяло двете направления в литературата по счетоводството – икономическото, основано на отчитане ценностите и правното, основано на отчитане на отношенията, възникващи във връзка с движението и опазването на ценностите. Така се поставя началото на счетоводството като икономическо-правна дисциплина.