Данъчно облагане - общи положения

Данъчното облагане на търговците се подчинява на следните нормативни актове- ЗКПО,ЗОДФЛ и други.Това не напразно .данъчните задължения по конституция се задействат само с закон, техните промени са само с закон, поради което е наложително добре да се познават така наречените материално-правни норми на данъчното облагане.

Освен посочените съществуват и процесуални правни норми , които се разглеждат в ДПК.Съвкупността на материалните и процесуалните правни норми ни дава поведението на данъчните органи техните права и задължения, а както и разбира се и правата и задълженията на данъкоплатците тоест на нас.

Данъчна основа по ЗКПО

Към ЗКПО принадлежат и следните модели на данъчни основи:

1.1.данъчна основа формирана при източника.

1.1.1.Данъци дължими от дивиденти и ликвидационни дялове.

1.1.2.Алтернативни данъци –данък върху потреблението на тържества, представителни и развлекателни цели, които са отчетени като разход.

1.1.3.Алтернативни данъци при потреблението на леки автомобили, когато дейността при тях не се извършва дейност по занятие.

1.1.4.Вноските за доброволни здравно осигуряване над 40 лв. месечно се облагат с данък.

1.2.данъчна основа на чуждестранните физически и юридически лица при положение че те осъществяват една от следните дейности- лихви и финансов лизинг,авторски възнаграждения, лицензионни възнаграждения,наеми,франчайзинг, факторинг, експлоатационен лизинг от източник в България.

1.3.Данъчна основа на застрахователните дружества формираща се върху брутния размер на застрахователните премии, намалени с   отстъпените застрахователни премии през календарния месец.

Данъчна основа определена при трудови правоотношения и приравнени на тях

Облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец.

Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход  за календарния месец се намалява с вноските за социалните, здравните, пенсионните и другите осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка.

Данъчната основа се определя  за календарния месец и в случаите, когато трудовото възнаграждение се заплаща по-дневно, по-седмично или на други периоди през месеца.

Данъчна основа определена на база на определен % необходимо-присъщи разходи

Данъчната основа се намалява с % разходи за дейността и се изчислява по определена таблица.

а) 70 на сто - за отглеждане на животни и птици, за пчеларство и бубарство, за непреработена продукция от тях и за култивирани гъби;

б) 60 на сто - за горско и водно стопанство (включително рибовъдство) и за растениевъдство;

в) 50 на сто - за производство на декоративни храсти и цветя; за създаване на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството; както и на ръчно изработени произведения от майстори на народните художествени занаяти; за авторски и лицензионни възнаграждения;

Данъчната основа се определя на база бруто дохода при

а/ временно отстъпване ползването на права, като права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други;

б/парични и предметни награди от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодателя или възложителя на дейността;

в/ обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

г/ лихви извън тези по чл. 12, т. 3 и 5;

д/ производствени дивиденти от кооперации;

е/ упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;

ж/ случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12.

З/ доходи от доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване или застраховане.

Права и задължения на данъкоплатците

Правата и задълженията на данъкоплатците са уредени в ДПК. За разлика от предишния Закон за данъчното производство, където данъкоплатците имаха само задължения, в този закон се посочват и права. Това е израз на новата политика на данъчната администрация започнала с влизането на ДПК.

Първото право на данъкоплатеца е да бъде уважаван, по време на изплащане на данъчните задължения. В тази връзка той има право да изисква да се легитимират при извършване на действия от тяхна страна.

Има право да бъде информиран в подходяща форма за данъчните задължения и за сроковете в които следва да плати своите данъчни задължения. При попълване на декларации имаме право да искаме разяснения, както и формулярите изисквани по закон. 

Данъкоплатецът  може да обжалва действията  на данъчната администрация, които засягат неговите интереси, когато това е предвидено в ДПК.