Съставяне на отчет за паричния поток

Не са малко авторите, които основателно твърдят, че умението да се управляват и направляват паричните потоци е израз на съвършен финансов мениджмънт. За предприятия, които имат активен паричен поток, това е от решаващо значение (банките например) за тяхната финансова стабилност и възможност да посрещат плащанията си с разполагаемите към даден момент парични средства. Всъщност печалбата на предприятието е само финансов резултат в края на периода. Добър или лош, това е еднократен резултат, а не ежедневие за предприятието. Паричните потоци, образно казано, са кръвоносната система на предприятието и всяко "запушван:;" води до неблагоприятни последици, до "финансови инфаркти", преобладаващо фатални. Това вероятно е основната причина паричните потоци и отчетът за тях да бъдат направляващата цел за изчисляваната ликвидност.

Паричните потоци са входящи (постъпващи в предприятието) и изходящи (разплащания на предприятието). Съотношението между входящите и изходящите парични потоци е проблем на пълна синхронност, което означава, че в точно определен момент и в необходимия размер входящите стойности трябва да покриват потребностите за разплащания. Това своеобразно движение на стойностите към и от предприятието всъщност е едно продължение на стойностната теория на счетоводството, в която движещ мотив е вечното движение на потребителните стойности и тяхната размяна с други, равностойни величини, признание, че създаваните качества на продукция и услуги съответстват на обществените потребности.

В състава на входящите и изходящите парични потоци се включват всички парични средства. Не се включват в паричния поток движенията на паричните средства от една в друга счетоводна сметка и авансите, предоставени на подотчетни лица. Паричните потоци включват: парични средства от оперативна дейност; парични потоци от инвестиционна дейност; парични потоци от финансова дейност.

Паричните потоци от оперативната дейност включват всички парични средства, които са резултат от стопански операции и сделки, отбелязани в акта за учредяване на предприятието. Това са преди всичко постъпления от клиенти и други дебитори за извършени продажби на продукция, стоки и други. В състава на този вид парични потоци се включват още постъпления от преки продажби на стоки, продукция и др., авансови постъпления срещу бъдещи продажби, парични средства от временна финансова помощ, безвъзмездно получени парични средства, парични средства от върнати надвнесени данъци, мита и др., постъпления от осигурителни организации, от застрахователни предприятия, парични средства, получени от доставчици по повод на признати рекламации и за възстановяване на неизползвани аванси, положителни курсови разлики от операции с чуждестранна валута, постъпления от извънредни операции и други.

В състава на паричните потоци от оперативна дейност се включват и всички плащания за тази дейност. Плащанията на задълженията към доставчиците и други кредитори за доставка на продукция, стоки, материали и др. са основната част от изходящите парични потоци. Към тях могат да се добавят: плащания за преки покупки на стоки, материали и др., изплащани задължения към персонала, изплатени аванси срещу бъдещи доставки на ресурси, изплащане на социални помощи или пенсии за сметка на предприятието, плащания на надбавки за сметка на социалното осигуряване, плащания за удръжки от персонала, изплащане на задължения към бюджета (в т.ч. и за данъци), връщане на временна финансова помощ, връщане на неизползвани аванси от клиенти, отрицателни курсови разлики, плащания по извънредни операции и др.

Паричните потоци от инвестиционната дейност включват в своя състав сделки и операции за придобиване или за освобождаване от ресурси, които генерират бъдещи доходи от разпределение, каквито са например дългосрочните финансови инвестиции.

Постъпленията от инвестиционна дейност включват в своя състав: постъпления от продажби на материални, нематериални и финансови дълготрайни активи, в т.ч. и вноски по наемни лизингови договори, постъпления от продажба на дъщерни предприятия, постъпления от прекратени съучастия, получени в парична форма дялови и допълнителни вноски, постъпления от финансови инструменти (фючърсни и други опционни договори, от суапови договори и др.), постъпления от използване на дълготрайни финансови активи като дивиденти и др., постъпления от извънредни операции.

Плащанията за инвестиционна дейност включват в своя състав: плащания за придобиване на материални, нематериални и финансови дълготрайни активи, плащания за покупка на дъщерни предприятия, плащания за придобиване на финансови инструменти (свързани с фючърсни и други опционни договори, суапови договори и др.), плащания за наемни вноски по финансов лизинг, плащания по извънредни операции и др.

Паричните потоци от финансовата дейност включват сделки и операции, които предизвикват промени в собствения и привлечения капитал на предприятието. Постъпленията в техния състав са от емисия на акции, облигации и други ценни книжа; получени краткосрочни и дългосрочни заеми; постъпления от полици и други подобни на тях финансови инструменти; постъпления от извънредни операции.

Плащанията за финансова дейност включват: плащания при изкупуване на собствени акции или облигации; връщане на получени краткосрочни, дългосрочни, облигационни и други заеми; плащания на лихви за получени заеми; плащания по извънредни операции и др.

В национален счетоводен стандарт № 7 Отчитане на паричните потоци (вж 25) подробно са описани източниците на информация за съставянето на отчета за паричния поток по т.нар. пряк и косвен метод .

Представената примерна схема на паричния поток във фиг. 16.2 е в "класическия" си вариант. За банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове, инвестиционните фондове, както и за предприятията в ликвидация структурата на схемата е различна. Основните принципи обаче са единни и те определят съизмеримостта между наличните парични средства и изискуемия към определена дата размер на предстоящите плащания.